Dec 12, 2015, 1:57 PM

Единствен – твоят смях 

  Poetry » Love
655 0 0
Единствен – твоят смях
Когато тръгнах през света,
всичко беше непознато.
Непознат дори греха,
с който бяхме като братя.
Когато всред жени се къпех
с любовни ласки и разгул,
кой ли с мен не се напъха –
чул и недочул.
Когато пиех и се биех
с ветровете на нощта,
мелниците скрито шиеха ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Random works
: ??:??