12.12.2015 г., 13:57 ч.

Единствен – твоят смях 

  Поезия » Любовна
658 0 0
Единствен – твоят смях
Когато тръгнах през света,
всичко беше непознато.
Непознат дори греха,
с който бяхме като братя.
Когато всред жени се къпех
с любовни ласки и разгул,
кой ли с мен не се напъха –
чул и недочул.
Когато пиех и се биех
с ветровете на нощта,
мелниците скрито шиеха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Предложения
: ??:??