Единствен враг
Унесена в живота бурен, в един неспирен бяг,
прекосявах морета, планини обвити в прозаичен мрак.
И тъй царувах - побеждавах, падах, но пак пламтях...
но сега, ридаейки, свойта непоправима грешка осъзнах.
Ухайните цветя не помирисах - забравих що е красота.
В твоите очи не се загледах, сега усещам що е празнота.
И колко думи не изрекох, гордо вдигнала глава.
Живота твой на самота обрекох - мечтите твои в златна кула аз заврях.
Прости, че всичко хубаво убивах... на себе си аз не мога да простя.
Наивно душата си затривах... а някога исках аз да полетя.
Вече нямам нищо, цигарата угасва в прозаичен мрак,
не бях осъзнала, че сама си бях единствен враг...
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
''не бях осъзнала, че сама си бях единствен враг...''
Познато, но можеш да си бъдеш и приятел
-
Май понякога сами на себе си вредим, като не искаме да видим очевидното.
Хубава идея. -
Прекрасно Дани!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Така е все бързаме ...
"По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?"