dani44ka (Даниела)
16 25
12.01.2008 г., 16:31 ч.

Единствен враг 

  Поезия » Философска
645 0 4

Унесена в живота бурен, в един неспирен бяг,

прекосявах морета, планини обвити в прозаичен мрак.

И тъй царувах - побеждавах, падах, но пак пламтях...

но сега, ридаейки, свойта непоправима грешка осъзнах.

 

Ухайните цветя не помирисах - забравих що е красота.

В твоите очи не се загледах, сега усещам що е празнота.

И колко думи не изрекох, гордо вдигнала глава.

Живота твой на самота обрекох - мечтите твои в златна кула аз заврях.

 

Прости, че всичко хубаво убивах... на себе си аз не мога да простя.

Наивно душата си затривах... а някога исках аз да полетя.

Вече нямам нищо, цигарата угасва в прозаичен мрак,

не бях осъзнала, че сама си бях единствен враг...

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Така е все бързаме ...
    "По -добре се отпусни.
    Не танцувай толкова бързо.
    Животът е кратък.
    Музиката не продължава за винаги.
    Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
    Когато питаш някого “как си”
    Чуваш ли отговора?"
  • ''не бях осъзнала, че сама си бях единствен враг...''
    Познато, но можеш да си бъдеш и приятел
  • Май понякога сами на себе си вредим, като не искаме да видим очевидното.
    Хубава идея.
  • Прекрасно Дани!Поздрави!!!
Предложения
: ??:??