valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
May 13, 2007, 3:01 PM

ЕДИНСТВЕНО - ТЯ... 

  Poetry
771 0 8
Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.

Взирам се силно, до мен е безкрая
като огромни сибирски полета.
Ала игла от система чертае
в моите вени за да просветна.

Мрак магистрално се вмъква дълбоко,
но го изхвърля с тласък сърцето.
Тясно е в старите дрехи широки,
сърби ме от тръните по лицето.

Косата ми е разбъркана прежда,
ушите дочуват птича соната.
Някой неделята ми сякаш подрежда.
Меси ме вътре, но е забравил маята.

Щом се излюпят онези въпроси,
ще си забият клюна в месата.
Парче по парче ще ме износят
и ще ме превърнат във вятър.

Надеждите боси ще кървят от уплаха.
В прахта има много скрити капани.
Единственна - тя, жена ми ще чака.
Единственна - тя, знае моите рани.


© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??