13 мая 2007 г., 15:01

ЕДИНСТВЕНО - ТЯ... 

  Поэзия
827 0 8
Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая
като огромни сибирски полета.
Ала игла от система чертае
в моите вени за да просветна.
Мрак магистрално се вмъква дълбоко,
но го изхвърля с тласък сърцето.
Тясно е в старите дрехи широки,
сърби ме от тръните по лицето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??