Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека,
ти не оплаквай, не кълнѝ!
Виж – грее лунната пътека,
над кадифените вълни.
Проплакват чайките в съня си –
сънуват плажове, тълпи.
Рибарю, стар – недей се въси,
а чаша узо си сипи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up