Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
17 jun 2021, 19:52  

Единствено за мене 

  Poesía » Del paisaje, Otra
524 4 9

Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека,
ти не оплаквай, не кълнѝ!
Виж – грее лунната пътека,   
над кадифените вълни.

 

Проплакват чайките в съня си –
сънуват плажове, тълпи.
Рибарю, стар – недей се въси,
а чаша узо си сипи,
че знае нежната китара,
не си ти толкова суров,
щом пееш песен – тъжна, стара,  
за нощ, русалки и любов.

 

От морска пяна посребрен е,
поскръцващия, дървен кей.
Налей, рибарю и за мене,
за мен единствено попей.
Щом сън на клепките ти легне
и изгрев тихо пропълзи,
ще си отида, да избегна,
солта от мъжките сълзѝ.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??