Денят е весел, а сърцето ме боли.
Душата ми самотна и наранена
се лута някъде и търси теб.
Покой за миг не си намира
та във мене всичко е въъ лед.
Сълзите ми - на прага да заплача,
но аз ги сдържам - правя се на силна,
ала то, сърцето ми диктува
и да се противопоставя съм безсилна.
Защо ли болката е тъй голяма?
Душата ми, сърцето ми
защо са тъй ранени? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up