Денят е весел, а сърцето ме боли.
Душата ми самотна и наранена
се лута някъде и търси теб.
Покой за миг не си намира
та във мене всичко е въъ лед.
Сълзите ми - на прага да заплача,
но аз ги сдържам - правя се на силна,
ала то, сърцето ми диктува
и да се противопоставя съм безсилна.
Защо ли болката е тъй голяма?
Душата ми, сърцето ми
защо са тъй ранени? ...