Една искра просветва в мрака.
Жаравата угаснала дими.
Превърнах се във нестинарка
и огънят разпалих да гори.
Разпалих го, по него тичах
и все едно дали ще изгоря.
Живот, защо си тъй различен?
Сърцето ми подсказа да се спра.
И взех товара си на рамо,
пътека малка си избрах сама.
Животе, с тебе тръгнах само.
Просветва някога една искра.