Nov 24, 2012, 1:01 PM

Една история от края на нощта 

  Poetry » Other
1000 0 14
на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван.
В прегръдката на прашния сумрáк
те, двамата, разбраха проста истина:
Той – черен дявол, тя – ангел благ,
един за друг били са винаги орисани.
Момичето, с ръце по-леки и от бриз,
чаршафа бял отметна боязливо.
Снагата му потръпна – млад филиз, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??