danda (Даниела)
358 1120
24 nov 2012, 13:01

Една история от края на нощта 

  Poesía » Otra
951 0 14

                                         на Мариела

                                                 

От толкова лета той нея беше чакал,

а тя не знаеше, че ще го срещне там.

Ноември тихо зъзнеше в стъклата

на ослепелия от лунните лъчи таван.

 

В прегръдката на прашния сумрáк

те, двамата, разбраха проста истина:

Той – черен дявол, тя – ангел благ,

един за друг били са винаги орисани.

 

Момичето, с ръце по-леки и от бриз,

чаршафа бял отметна боязливо.

Снагата му потръпна – млад филиз,

а тя поруменя и стана още по-красива.

 

Изпи го с поглед, пълен с жар и свян,

и с пръстите си бледи нежно го събуди.

В гърдите му за миг възкръсна ураган

от ято снежнобели пеперуди.

 

Часовникът отдавна бе с ръждясало сърце,

но времето се спъна тук и се забрави.

От тъмния ù кок избягаха къдрици две –

клавишите му в нежност да удавят.

 

А после – непонятно и безшумно заваля

от нейните вселени – пъстри и дълбоки,

в един-единствен миг той глухо замълча,

с предчувствие за край и тишина жестока.

 

И бурната им страст роди мелодия от рая,

а всяка нота бе кристална есенна сълза.

И той разбра защо е в този свят нетраен,

когато нейните ръце творяха любовта...

 

Нощта изплака. Тя подгони скитащия ден.

А той потъна в унес – непотребен, онемял.

В съня му две вселени свиреха Шопен...

В съня безкраен на самотния роял.

 

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??