на Оги

Една жена видях - какво пък толкоз?

Жени безчет - пък аз една;

но тя не бе обикновена;

тя беше по-особена жена.

Със чар, финес и някак мила;

видях аз в нея онова,

което другите не можеха да видят,

а аз видях душевната ù красота.

Не я познавах, но я исках;

за нея вечер аз копнях;

за нея страдах, плачех, мислех;

за мен тя беше моята душа.

Как силно исках тя да бъде моя;

да се буди сутрин в моето легло;

да докосвам нежно с устни

аз нейното чело.

Но мина време - беше моя!

Животът в свойта страст ни завъртя,

за нея плачех - беше моя,

обичах я - тя беше моята съдба!

Сега я няма!... Всичко свърши!

О! Как ми липсваш, красота!?

Не искам много... искам само

да те обичам през нощта.