на Оги
Една жена видях - какво пък толкоз?
Жени безчет - пък аз една;
но тя не бе обикновена;
тя беше по-особена жена.
Със чар, финес и някак мила;
видях аз в нея онова,
което другите не можеха да видят,
а аз видях душевната ù красота.
Не я познавах, но я исках;
за нея вечер аз копнях;
за нея страдах, плачех, мислех;
за мен тя беше моята душа.
Как силно исках тя да бъде моя;
да се буди сутрин в моето легло;
да докосвам нежно с устни
аз нейното чело.
Но мина време - беше моя!
Животът в свойта страст ни завъртя,
за нея плачех - беше моя,
обичах я - тя беше моята съдба!
Сега я няма!... Всичко свърши!
О! Как ми липсваш, красота!?
Не искам много... искам само
да те обичам през нощта.
© Мирослава Ваклинова Всички права запазени