В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха,
една жена когато си отива.
А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче,
една жена когато си отива
по бледото безмълвие на здрача...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up