В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха,
една жена когато си отива.
А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче,
една жена когато си отива
по бледото безмълвие на здрача...