florr (Диди Георгиева)
32 129
Jul 10, 2007, 9:34 AM

Една жена се прощава с любовта... 

  Poetry
771 0 3
 

Тъмна нощ се спуска, мрак,

а ти за прошка молиш пак.

Затвори очи, не говори!

Върви си, моля те, прости!

Защо очите парят?

Нима във тях блестят сълзи?

Не-е-е, ти нищо не знаеш,

не знаеш какво значи да те боли.

Защо, когато молех: "Целуни ме",

ти отвръщаше ми:  

"Изморен съм! Остави ме!"

А когато плачех от самота,

ти извръщаше в страни глава.

Защо държеше да бъда

красива, нежна и добра,

и да не забелязвам

всяка твоя изневяра?

Е, боли сега, нали?

"Зная, но не плачи!" -

така ми казваше и ти.

Сега ме молиш да простя,

но не ми предлагаш любовта.

Върви си! Ще ми липсваш, не отричам,

но прости, любов...

Аз умея само да обичам...

© Диди Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??