10.07.2007 г., 9:34 ч.

Една жена се прощава с любовта... 

  Поезия
856 0 3
Тъмна нощ се спуска, мрак,
а ти за прошка молиш пак.
Затвори очи, не говори!
Върви си, моля те, прости!
Защо очите парят?
Нима във тях блестят сълзи?
Не-е-е, ти нищо не знаеш,
не знаеш какво значи да те боли.
Защо, когато молех: "Целуни ме",
ти отвръщаше ми:
"Изморен съм! Остави ме!"
А когато плачех от самота, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??