Oct 26, 2019, 11:39 PM

Една лунна нощ в Океана... 

  Poetry » Landscape
594 1 1

 

Една лунна нощ в Океана...

 

(експромт)

 

Тук във всяка вълнá

свети малка луна...

В тъмно-тъжни водѝ

падат едри звезди...

 

Тъмнина ли?... Къде́?...

Като лунно небе

Океанът е цял

в светлини засиял...

 

Бяга Лунният път

по трептящата гръд

на водата в искри́...

И се гонят вълнѝ.

 

Тази светнала площ

в разжарената нощ

огнен вятър бразди

и засява звезди...

 

... Искам в моя Живот,

като есенен плод

да откъсна една

натежала Звезда

и във нощ, но и в ден

тя да бъде със мен,

за да свети във дни:

– без луна, без звезди!...

 

Едно време в Индийски океан

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Връща ме към Вапцаровата романтика:"Ти помниш ли морето и машините и трюмовете пълни с лепкав мрак; и оня див копнеж по Филипините,под едрите звезди на Фамагуста..."
    Моряците сте заедно при воаяж с цялата природа и носите романтиката на спомени и мечти в себе си!
    Харесва ми картината нарисувана от емоционалното състояние в което си бил!
    Поздравления, Коста!
Random works
: ??:??