Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ
падат едри звезди...
Тъмнина ли?... Къде́?...
Като лунно небе
Океанът е цял
в светлини засиял...
Бяга Лунният път
по трептящата гръд
на водата в искри́...
И се гонят вълнѝ.
Тази светнала площ
в разжарената нощ
огнен вятър бразди
и засява звезди...
... Искам в моя Живот,
като есенен плод
да откъсна една
натежала Звезда
и във нощ, но и в ден
тя да бъде със мен,
за да свети във дни:
– без луна, без звезди!...
Едно време в Индийски океан
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Моряците сте заедно при воаяж с цялата природа и носите романтиката на спомени и мечти в себе си!
Харесва ми картината нарисувана от емоционалното състояние в което си бил!
Поздравления, Коста!