26 oct 2019, 23:39

Една лунна нощ в Океана... 

  Poesía » Del paisaje
593 1 1

 

Една лунна нощ в Океана...

 

(експромт)

 

Тук във всяка вълнá

свети малка луна...

В тъмно-тъжни водѝ

падат едри звезди...

 

Тъмнина ли?... Къде́?...

Като лунно небе

Океанът е цял

в светлини засиял...

 

Бяга Лунният път

по трептящата гръд

на водата в искри́...

И се гонят вълнѝ.

 

Тази светнала площ

в разжарената нощ

огнен вятър бразди

и засява звезди...

 

... Искам в моя Живот,

като есенен плод

да откъсна една

натежала Звезда

и във нощ, но и в ден

тя да бъде със мен,

за да свети във дни:

– без луна, без звезди!...

 

Едно време в Индийски океан

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Връща ме към Вапцаровата романтика:"Ти помниш ли морето и машините и трюмовете пълни с лепкав мрак; и оня див копнеж по Филипините,под едрите звезди на Фамагуста..."
    Моряците сте заедно при воаяж с цялата природа и носите романтиката на спомени и мечти в себе си!
    Харесва ми картината нарисувана от емоционалното състояние в което си бил!
    Поздравления, Коста!
Propuestas
: ??:??