Една любов

Sep 20, 2008, 11:05 PM

Poetry » Love

493 0 2

Вятърът вие в обрулени клони,

дъжд тротоара яростно блъска,

отмива бавно всичко помежду ни,

забива ножове с всяка мъничка пръска.

Мълчанието гали за последно тишината,

като няма китара без струни,

все по-силно се впива в мене вината

за чувства непреглътнати и недоизказани думи.

Тръгвам сама по мъртви пътеки,

алеи без път и без изход пресичам,

отекват лъжовно пак твоите стъпки

и дърветата знаят, че тебе обичам.

***

И бие сърцето в шеметен ритъм,

препускам през живота суров,

отново жадно от тебе отпивам,

и за тебе живея - ЛЮБОВ!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

madlen_kozhuharova (Мадлен)

2008-09-21T21:43:33+03:00

Потърси я...зад следното дърво е...Хареса ми! Поздрав!6
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-09-21T08:16:02+03:00

И дърветата знаят... Поздрав!