Една любов

20.09.2008 г., 23:05 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 2

516 0 2

Вятърът вие в обрулени клони,
дъжд тротоара яростно блъска,
отмива бавно всичко помежду ни,
забива ножове с всяка мъничка пръска.
Мълчанието гали за последно тишината,
като няма китара без струни,
все по-силно се впива в мене вината
за чувства непреглътнати и недоизказани думи.
Тръгвам сама по мъртви пътеки,
алеи без път и без изход пресичам,
отекват лъжовно пак твоите стъпки
и дърветата знаят, че тебе обичам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бели Петна
До утрото отчайващо е рано

В душата й се спираха мнозина – да пофлиртуват и да се разсеят... Страхотно време - младите години!....
Глина

Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
Душата ми бърза

Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...

Още произведения »