https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw
Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива.
Не се повтаря нищо, даже в сън.
Не се завръща време, нито трепет.
Отнася топлината вятърът студен
към някой в скреж обгърнат хребет.
И даже споменът не е това, което бил е.
Размекната почва се сковава.
И вече не е сладост, а горчив е ...