Една надежда всекиму е нужна

18 нояб. 2016 г., 07:55

Поэзия

767 1 3

https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw

Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива.

Не се повтаря нищо, даже в сън.
Не се завръща време, нито трепет.
Отнася топлината вятърът студен
към някой в скреж обгърнат хребет.

И даже споменът не е това, което бил е.
Размекната почва се сковава.
И вече не е сладост, а горчив е
вкусът на любовта, когато си отива.

Във междуретие на своя си неписан стих,
или в пастелите на златната си есен
прелистих всичко, и изтрих
аз нотите на недопятата си песен.

И иде зима, люта и студена.
Ще завали бял, пухкав сняг.
Под преспите напролет пак ще има
кокиче бяло, и разцъфнал кукуряк.

Една надежда всекиму е нужна.
И пролет бяла след студена зима.
Не се завръща нищо, но различна
пак ражда се любов неповторима.

Anita765 (Ани Монева)

2016-11-19T08:52:47+02:00

Да, нужна е.
Веси_Еси (Еси)

2016-11-19T08:14:41+02:00

Така е, всеки има нужда от надежда. Хареса ми!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-18T17:44:14+02:00

Права си, не се завръща нищо, но промяна трябва да има!