Една подкова ненамерила късмета си

Jul 24, 2014, 11:57 AM

Poetry » Phylosophy

5.0 / 25

1192 0 29

Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват,
без право и без време за тъгуване...
Остава ехото от тропот на копита
между началото и края на пътуването...
Убиват ги по навик и без жал...
Защото искат... И защото могат...
Но първо ги дресират и обяздват,
пречупват им духа до изнемога... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Ухае на пролет
Heartbroken

Tonight I drink away the pain... Just me and a bottle of wine... Another painkiller for a broken hea...
Oh, My God!

Sometimes misfortune comes to us As heavy rain without shelter. Evaporates all faith and trust As st...
Lion of Judah

The moon is full, the clouds give way, Its silver beams through branches stray. The hourglass drains...

More works »