Довереница (Дочка Василева)
488 17653
24 jul 2014, 11:57

Една подкова ненамерила късмета си 

  Poesía » Filosófica
1132 0 29

 

 

Поизморени и проскубани

конете ми поискаха почивка...

Поискаха почивка за сбогуване,

а изморените коне, нали разбирате,

без капка жал по навик ги убиват,

без право и без време за тъгуване...

Остава ехото от тропот на копита

между началото и края на пътуването...

 

Убиват ги по навик и без жал...

Защото искат... И защото могат...

Но първо ги дресират и обяздват,
    пречупват им духа до изнемога...
    И ги убиват заради умората

в очите въпросително увиснала...
    В жестокостта присъщо е на хората

различно мислещия поглед да убиват...

 

Остава ехото от тропот на копита

по камъните да подскача като шепот...

Търкаляща се кръгла въпросителна -

една подкова ненамерила късмета си...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Доче! Изключително вълнуващ стих!
  • Красиво, тъжно и талантливо написано!!!Браво!!!
  • " И ги убиват заради умората
    в очите въпросително увиснала..."

    ....

    "Остава ехото от тропот на копита
    по камъните да подскача като шепот...
    Търкаляща се кръгла въпросителна -
    една подкова ненамерила късмета си..."

    Докосваш, Доче!
  • " В жестокостта присъщо е на хората
    различно мислещия поглед да убиват..."

    Абсолютно!
  • Замислящо, носи послание и стремеж към самооценка. Браво, Доче!
  • "Убиват ги по навик и без жал...
    Защото искат... И защото могат..." - Така е, за съжаление.
    "В жестокостта присъщо е на хората
    различно мислещия поглед да убиват..." - !

    Актуален стих!
    Поздрави!
  • Убиват ги, разбира се. Безмилостно.
    Без тях по-лесно пътя продължава се,
    но стърже вътре в тях една измислена
    подкова. А желязото продава се...

    Поздрави!
  • Силен стих!
    Поздрав, Дочка!
  • изкован стих... от мъдрост и умението на твореца..
    вселена е твоята поезия, мила Доче, защото си прекрасен творец..
    прегръщам те, топло, топло..
  • "Остава ехото от тропот на копита

    по камъните да подскача като шепот...

    Търкаляща се кръгла въпросителна -

    една подкова ненамерила късмета си..."
    ----------------------------------------------------------
    Много тъжно и много актуално послание!
    Докосващ сърцето стих, посветен на живота,
    такъв, какъвто е, без маска и без грим...
    ПОЗДРАВИ!
  • Убиват уморените коне, макар че цял живот ще чуват тропот на копита!
  • Благодаря ви приятели!Бъдете здрави!
  • "В жестокостта присъщо е на хората
    различно мислещия поглед да убиват..."
    Да, да!!!
  • Стойностен и смислен стих!
    Поздравления!
  • Силно и вълнуващо!
  • Невероятна си, Доче!
    Стиховете ти са толкова дълбоки!
    Благодаря ти!
  • Респект, Доче!
  • Респект!
  • И за мечтите, и за конете - образно и с много болка!
    Tи си от Имената в този сайт, Доче.
    Редовно те чета.
  • О, много ми хареса!
    Браво!
  • всяка подкова ще намери късмета си, Доче...
    въпрос на време !!!

    чудесна си...знаеш!!!
  • !!!
  • Останах без думи!
  • АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ТОЗИ ЖЕЛЕЗЕН СТИХ!!!!
  • Много съдържателно! Хареса ми, Доче! Поздрави!
  • Като камбана прозвуча в ушите ми,сякаш конски тропот прободе сърцето!
  • "В жестокостта присъщо е на хората
    различно мислещия поглед да убиват..."

    Да поднасяш такива убийствени поанти е твой патент, Дочка!
    Винаги ме помиташ с някое такова цунами.

    Великолепен е стихът ти. Ако ти кажа - шедьовър, може и да не ми повярваш, защото сме недоверчиви към силните думи, но в случая ги заслужаваш, пък ако искаш ми вярвяй.

    Поздравление от сърце и поклон!
  • Изключително силно!!!Много харесах!Поздрав!
Propuestas
: ??:??