Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици,
до скоро рисували срещи,
притихват след стъпки изгубени,
в сърцето на късната вечер.
И някак небрежно бродирани
по тъмната риза на здрача,
звездите посипват с усмивки
смълчаните пролетни сгради, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up