ЕДНА РОЗА
Дъждът валеше като из ведро
по-силен от скръбта поетова.
Откъснах те, порязана от теб –
почти със зъби, жертвено.
Съвсем на младост пъпка,
неразгадала слънчевия пек,
ти беше моят избор чувствен,
в следобеда – един поет.
Самата ти гнездо и грижи,
наполовина жертвен съд,
бе роза с гнила сърцевина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up