6 may 2014, 21:51

Една роза 

  Poesía
559 0 0
ЕДНА РОЗА
Дъждът валеше като из ведро
по-силен от скръбта поетова.
Откъснах те, порязана от теб –
почти със зъби, жертвено.
Съвсем на младост пъпка,
неразгадала слънчевия пек,
ти беше моят избор чувствен,
в следобеда – един поет.
Самата ти гнездо и грижи,
наполовина жертвен съд,
бе роза с гнила сърцевина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??