Една ръка люлката люляла

и докосвала с обич детето, 

една ръка днес е протегната

в очакване да погали лицето.

Много години са минали,

а тази ръка е била пристана,

на който сълзите са спирали

и хляба давала в устите ни.

Тогава нежна, гладка и бяла,

топлина и  милувка раздала,  

а днес сбръчкана и видимо стара  

за ласка отново тя се протяга.

Но пораснало вече детето, 

заминало нейде много далеко

и нямало днес никакво време

ръката протегната в свойта да вземе.

Верен приятел един ù останал,

бяло коте, свило се под юргана,

и ръката, научена щедро да дава  

в една малка лапичка се побрала.

14.04.2q13 г.

Иф