Една ръка люлката люляла
и докосвала с обич детето,
една ръка днес е протегната
в очакване да погали лицето.
Много години са минали,
а тази ръка е била пристана,
на който сълзите са спирали
и хляба давала в устите ни.
Тогава нежна, гладка и бяла,
топлина и милувка раздала,
а днес сбръчкана и видимо стара
за ласка отново тя се протяга.
Но пораснало вече детето,
заминало нейде много далеко
и нямало днес никакво време
ръката протегната в свойта да вземе.
Верен приятел един ù останал,
бяло коте, свило се под юргана,
и ръката, научена щедро да дава
в една малка лапичка се побрала.
14.04.2q13 г.
Иф
© Лидия Александрова Все права защищены