Erlandsson (Мъченик на Изкуството)
38 12
Jan 12, 2013, 5:35 PM  

Една скромна поезия за самотата 

  Poetry » White poetry
1181 0 2
Чудя се какво да напиша.
Гневът ме яде отвътре.
Моливите ми се чупят,
не мога нищо да нарисувам,
ядосана съм,
плача,
крещя, викам.
Напрежение. Училище. Стрес.
Три думи, а толкова много проблеми.
Прибирам се вкъщи сама,
ям сама, живея сама, израствам сама.
Имам някакви лица в стаята, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Random works
: ??:??