Една скромна поезия за самотата

12.01.2013 г., 17:35 ч. 2013-01-12T19:04:45+02:00

Поезия » Бели стихове

1062 0 2

Чудя се какво да напиша.

Гневът ме яде отвътре.

Моливите ми се чупят,

не мога нищо да нарисувам,

ядосана съм,

плача,

крещя, викам.

Напрежение. Училище. Стрес.

Три думи, а толкова много проблеми.

Прибирам се вкъщи сама,

ям сама, живея сама, израствам сама.

Имам някакви лица в стаята,

на стената си... Плакати.

Хора, които може би няма да зърна никога.

Просто лист хартия, който не говори.

Излизам навън.

Тичам и крещя под дъжда.

Викам с все сила "ПОМОЩ".

И не чувствам никаква промяна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Erlandsson (Мъченик на Изкуството)

2013-01-12T17:37:46+02:00

Благодаря за поправките.
toxin (Таня Донова)

2013-01-12T17:36:26+02:00

Сложих ти точка в края на изреченията. Започваш всяко следващо с главна буква, би трябвало предишното да има някакъв препинателен знак!