Aug 4, 2024, 4:16 PM

Една светулка ми остави знак 

  Poetry
85 3 2

ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК

 

... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,

нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,

трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,

свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете,

калашникът във старата гора, тъй не засякъл – в клюна на кълвача! –

 

светкавица, небето що раздра, разчорли се – от мен на три разкрача,

див трополеж на конче без юзда – във бяг от конекрадците си дърти,

тъй облаците чезнат без следа – щом буреносен гърмел ги разкърти,

римуван въздъх в падащия мрак, във който аз за светлинка се молех –

една светулка ми остави знак! – бях Светлина за миг със нея в полет.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма такава поезия!

    римуван въздъх в падащия мрак, във който аз за светлинка се молех –
    една светулка ми остави знак! – бях Светлина за миг със нея в полет.
  • Красота и любов!
Random works
: ??:??