Една светулка ми остави знак

4.08.2024 г., 16:16 ч.

Поезия

99 3 2

ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК

... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,

нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,

трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,

свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете,

калашникът във старата гора, тъй не засякъл – в клюна на кълвача! –

светкавица, небето що раздра, разчорли се – от мен на три разкрача,

див трополеж на конче без юзда – във бяг от конекрадците си дърти,

тъй облаците чезнат без следа – щом буреносен гърмел ги разкърти,

римуван въздъх в падащия мрак, във който аз за светлинка се молех –

една светулка ми остави знак! – бях Светлина за миг със нея в полет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.