Отрони се една сълза...
сълза събрала болка, страх, тъга...
Отрони се и падна на тревата,
сля се със росата...
Отрони се една сълза...
безкрайно чиста и сама...
Сълзичка мъничка и свята...
изгуби се сред светлината...
И така си капеха сълзите,
а със тях се губеха мечтите.
Скриваха се нейде сред росата...
изчезваха... топяха се в тъгата... ...