Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич
разкъсваща сърцето ми в нощта,
съня ми стана вече невъзможен
и скиташе безцелно мисълта.
Какво се случи до днес се питам,
бяхте влюбени още от деца,
и през бурите двамата скитахте,
хванати здраво ръка в ръка.
Раздялата коварно се протегна,
от небето облаците ги събра,
в майчината ми душа напрегната
изсипа мъртва огнена вода.
Няма да се виждате всеки делник,
на празниците няма да сте с мен,
но в сънищата ваши на отшелници
една сълза ще свети като ден.
© Миночка Митева All rights reserved.