Една вечер в Страната на спомените...3
Една вечер в Страната на спомените...3
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно
през дрипави облаци като кълбо,
а всичко бе толкова, толкоз отдавна,
че вече се питам: дали е било...
Стоял ли съм някога тук, на скалата
на друг, паралелен, живот във нощта,
била ли е влюбена в мене Жената,
която през сълзи и страст обеща,
че тук, на брега, всяка вечер ще чака
и тя ще стои край морето сама,
преди да остави цветята във мрака
и тръгне в обратният път към дома...
... а ето сега аз съм тука отново,
но сам съм, не случил щастливият зар...
Морето угасва със цвят на олово,
отсреща намига ми старият фар...
Замръкнала лодка в нощта се прибира
и бърза, защото тревожен сигнал
подава ѝ вятърът, който замира-
преди да удари Деветият вал...
Пробудена птица вопие далече,
заглъхва от вятъра нейният глас...
Отдавна не вярвам на клетвите вече,
изречени даже през сълзи и страст,
понеже Животът е много по-сложен
и е’ повторима дори любовта!...
Той, просто не може да бъде отложен,
живее се винаги: тук и сега!...
... Но има обаче, излезли от мода,
въртящи се в някакъв свой кръговрат-
безумни мечтатели... Друга порода,
неизтребена още в нашия свят...
Живеят си с вятъра те и в Безкрая,
но плащат в живота си страшна цена:
в морето за дом и любов да мечтаят
и стигнат ли бряг, пак да кърпят платна...
... А жената, която целувал бях тука,
онази със устните с ягодов вкус,
не бе издържала на дългата скука
да чака на този бряг стръмен и пуст...
Не я укорявам, макар да е тежко,
самият аз дълго живях в самота...
... А има ли нещо по-свято човешко
от страст споделена от двама в нощта!...
...Усилва се вятърът, стене морето,
небето остава почти без звезди,
а все по-зловещо и все по-свирепо
надигат се яростни, диви вълни...
Разбирам абсурда сега на живота,
недей да ме жалиш, (за бога!) недей:
ти просто не можеш да си Пенелопа,
аз също обаче, не съм Одисей!...
Коста Качев,
11.08.2014.
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мъдро, красиво, без излишна претенциозност. С нещо ми напомня за творчеството на Гьоте и Хайне.
-
Невероятна е поезията ви!
-
"Но има обаче, излезли от мода,
въртящи се в някакъв свой кръговрат-
безумни мечтатели... Друга порода,
неизтребена още в нашия свят..."
Хареса ми.Прекрасна творба! -
Едно от лицата на любовта - измамното...
-
... а живота повторим ли е,
ако е повторима любовта?
Не само в същия живот
със друго име,
а в някой друг живот
дали се ражда пак в света? -
Горчиво вино...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
