jollyroger (Коста Качев)
1543 16
11 авг. 2014 г., 16:15

Една вечер в Страната на спомените...3 

  Поэзия » Пейзажная
512 0 6

 

Една вечер в Страната на спомените...3

 

Морето лениво люлее вълните,

брегът край скалите е тъжен и пуст,

вечерният вятър разпалва звездите

и спомен за устни със ягодов вкус...

 

Луната изгрява мъчително бавно

през дрипави облаци като кълбо,

а всичко бе толкова, толкоз отдавна,

че вече се питам: дали е било...

 

Стоял ли съм някога тук, на скалата

на друг, паралелен, живот във нощта,

била ли е влюбена в мене Жената,

която през сълзи и страст обеща,

 

че тук, на брега, всяка вечер ще чака

и тя ще стои край морето сама,

преди да остави цветята във мрака

и тръгне в обратният път към дома...

 

... а ето сега аз съм тука отново,

но сам съм, не случил щастливият зар...

Морето угасва със цвят на олово,

отсреща намига ми старият фар...

 

Замръкнала лодка в нощта се прибира

и бърза, защото тревожен сигнал

подава ѝ вятърът, който замира-

преди да удари Деветият вал...

 

Пробудена птица вопие далече,

заглъхва от вятъра нейният глас...

Отдавна не вярвам на клетвите вече,

изречени даже през сълзи и страст,

 

понеже Животът е много по-сложен

и е’ повторима дори любовта!...

Той, просто не може да бъде отложен,

живее се винаги: тук и сега!...

 

... Но има обаче, излезли от мода,

въртящи се в някакъв свой кръговрат-

безумни мечтатели... Друга порода,

неизтребена още в нашия свят...

 

Живеят си с вятъра те и в Безкрая,

но плащат в живота си страшна цена:

в морето за дом и любов да мечтаят

и стигнат ли бряг, пак да кърпят платна...

 

... А жената, която целувал бях тука,

онази със устните с ягодов вкус,

не бе издържала на дългата скука

да чака на този бряг стръмен и пуст...

 

Не я укорявам, макар да е тежко,

самият аз дълго живях в самота...

... А има ли нещо по-свято човешко

от страст споделена от двама в нощта!...

 

...Усилва се вятърът, стене морето,

небето остава почти без звезди,

а все по-зловещо и все по-свирепо

надигат се яростни, диви вълни...

 

Разбирам абсурда сега на живота,

недей да ме жалиш, (за бога!) недей:

ти просто не можеш да си Пенелопа,

аз също обаче, не съм Одисей!...

 

Коста Качев,

11.08.2014.

 

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мъдро, красиво, без излишна претенциозност. С нещо ми напомня за творчеството на Гьоте и Хайне.
  • Невероятна е поезията ви!
  • "Но има обаче, излезли от мода,
    въртящи се в някакъв свой кръговрат-
    безумни мечтатели... Друга порода,
    неизтребена още в нашия свят..."
    Хареса ми.Прекрасна творба!
  • Едно от лицата на любовта - измамното...
  • ... а живота повторим ли е,
    ако е повторима любовта?
    Не само в същия живот
    със друго име,
    а в някой друг живот
    дали се ражда пак в света?
  • Горчиво вино...
Предложения
: ??:??