*** *** *** *** *** ***
Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами.
Говори, мълча и някак се влюби
в истинска, земна, красива жена.
От страх, че може да я загуби,
дари ѝ подарък, пълна луна.
Толкова страшно стана небето,
разсърдено, то извика звездите.
И прати мрака, там накъдето, ...