2.05.2018 г., 20:04 ч.

Едно цяло 

  Поезия » Гражданска
519 1 1
*** *** *** *** *** ***
Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами.
Говори, мълча и някак се влюби
в истинска, земна, красива жена.
От страх, че може да я загуби,
дари ѝ подарък, пълна луна.
Толкова страшно стана небето,
разсърдено, то извика звездите.
И прати мрака, там накъдето, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

Предложения
: ??:??