Jul 2, 2009, 6:05 PM

Едно доста нетипично стихче... 

  Poetry
511 0 1

В красивите очи видях сълзи,

блестящи като диаманти.

Знаех, че от него те боли,

тъй като за тъгата ти ламти.

Чуждото присъствие те изтощава,

мислиш си, че ще умреш.

Това чувство на никой не прощава.

Казват ти, че ще ги поведеш.

Онези, изметта на обществото,

борещо се със собствените си грешки.

Не е могло да им покаже доброто.

Точно глупости човешки.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??