През думите ти стари преминавам –
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай –
така ми липсва аз каква била съм:
с онези чисти, тръпнещи представи,
с горещия и жив ентусиазъм,
с надеждата за любовта красива,
с представата за силата ти мъжка
и с образа на рицаря, откриван,
но не в доспехите и вратовръзката… ...