ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил,
след залеза на своя гърбав хребет си знам, проводил дългия си ден,
на едного да дам коричка хлебец, трошица ще остане и за мен,
и само в черква падам на колени – с протегната душица во Христе,
чета си все тъй звездните Вселени с искряща ненасита на дете,
и аз на своя ред ще си изчезна – едно летящо старче над света! –
а този свят е просто светла бездна от Мъдрост, от Любов и Доброта.