23 oct 2023, 7:09

Едно летящо старче 

  Poesía
403 3 4

ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ

 

... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –

не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,

в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,

не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил,

след залеза на своя гърбав хребет си знам, проводил дългия си ден,

 

на едного да дам коричка хлебец, трошица ще остане и за мен,

и само в черква падам на колени – с протегната душица во Христе,

чета си все тъй звездните Вселени с искряща ненасита на дете,

и аз на своя ред ще си изчезна – едно летящо старче над света! –

а този свят е просто светла бездна от Мъдрост, от Любов и Доброта.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Валери, много съм учуден, че вървейки по тази земя откриваш, че има Мъдрост, Любов и Доброта. По-вероятно е да ги откриваш, летейки над света.
  • Дали съм нормален, Художнико? Ще се опитам да ти отговоря с едно стихотворение тази вечер. А може и утре сутринта.
  • Човек, ти си Не-нормален.
  • в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
    не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил,
Propuestas
: ??:??