Oct 15, 2017, 2:00 PM

Едно момиче... 

  Poetry » Other
444 1 5

Едно момиче…

 

Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява.

 

В безкрая тя се взира като стон,
мечтае за забравени пътеки,
един китарен нежен полутон
и обич съществуваща навеки.

 

Скалá и бряг окъпани в лъчи,
безвремие обгръщащо простора
и две зелени хубави очи,
огромна светлина за много хора.

 

Дали ще се завърне вечността,
звездите в полунощното тя пита,
а после пак прегърнала скръбта,
по пътища към бъдното се скита.

 

Но вяра грее в нейното сърце,
тя знае че ще сбъдне чудесата,
във източното вятърно небе,
отново ще пребъде красотата.

 

13.10.2017г.
Eлица

 

 

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ели! Без вярата сме за никъде... И дано дойде ден да се озовем на Мястото - онова сакрално кътче където е предопределено да бъдем щастливи за вечност в безвремие... Топла прегръдка от мен!
  • Спомени, мечти и вяра, че ще пребъде красотата.
    Какво по-хубаво от това в един човешки живот?
    Харесах, Ели!
  • Хей, Давид и Меги, благодаря ви, приятели! Усмихната и успешна нова седмица!
  • Хубаво!
  • Нямам думи... страхотно!
Random works
: ??:??