Едно момиче...
Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява.
В безкрая тя се взира като стон,
мечтае за забравени пътеки,
един китарен нежен полутон
и обич съществуваща навеки.
Скалá и бряг окъпани в лъчи,
безвремие обгръщащо простора
и две зелени хубави очи,
огромна светлина за много хора.
Дали ще се завърне вечността,
звездите в полунощното тя пита,
а после пак прегърнала скръбта,
по пътища към бъдното се скита.
Но вяра грее в нейното сърце,
тя знае че ще сбъдне чудесата,
във източното вятърно небе,
отново ще пребъде красотата.
13.10.2017г.
Eлица
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Ели! Без вярата сме за никъде... И дано дойде ден да се озовем на Мястото - онова сакрално кътче където е предопределено да бъдем щастливи за вечност в безвремие... Топла прегръдка от мен!
-
Спомени, мечти и вяра, че ще пребъде красотата.
Какво по-хубаво от това в един човешки живот?
Харесах, Ели! -
Хей, Давид и Меги, благодаря ви, приятели! Усмихната и успешна нова седмица!
-
Хубаво!
-
Нямам думи... страхотно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
