Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Jan 5, 2021, 10:11 AM

Eдно на ум 

  Poetry » Phylosophy
212 3 3

От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата  ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но  лошата до люлката присяда.

Тя стара е, а другите красиви са  и много,
за светлата душа безсмъртна в мене им е жал.
Целувката им, стигма, скрит е белег засиял,
дарил покорни бури, обич, вяра и тревога.

А лошата изписа знак –  за болка и раздяла,
посипа с тръни и плашѝла  моя друм.
И каза : Доживотно все едно на ум,
си имай. Щом боли те, ти си истински живяла.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дени, Деа, благодаря ви! Винаги имате добра дума за мен.
  • Финалът
  • Както казват - няма идеално щастие...
    Наде, някой ден ще дойда, ще седна до теб и ще теглим по една на всички зли орисници
Random works
: ??:??