Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
5.01.2021 г., 10:11 ч.

Eдно на ум 

  Поезия » Философска
211 3 3

От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата  ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но  лошата до люлката присяда.

Тя стара е, а другите красиви са  и много,
за светлата душа безсмъртна в мене им е жал.
Целувката им, стигма, скрит е белег засиял,
дарил покорни бури, обич, вяра и тревога.

А лошата изписа знак –  за болка и раздяла,
посипа с тръни и плашѝла  моя друм.
И каза : Доживотно все едно на ум,
си имай. Щом боли те, ти си истински живяла.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дени, Деа, благодаря ви! Винаги имате добра дума за мен.
  • Финалът
  • Както казват - няма идеално щастие...
    Наде, някой ден ще дойда, ще седна до теб и ще теглим по една на всички зли орисници
Предложения
: ??:??